21 jun 2017, 9:17

Грешна посока

  Poesía » Otra
902 0 4

Има нещо сбъркано с този свят днес,
поел в грешната посока.
Вече не мога аз да спя нощес 
щом зная какъв е порока.

 

Загубени търсим правилния път
и все се лутаме така.
Неправдата като острър прът,
забива се в нашите крака.
 

Кога себе си ще преоткрием

и ще спрем да се поддаваме на злото?

Кога лошото ще надвием

и ще съзрем дървото?

 

Дървото на живота,

което сила ни дава.

Кога ще съзрем нивата,

която истината ни предава?

 

Нивга може би,

твърде сме горделиви.

Но аз ще продължа уви

да се надявам за душите ни свенливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белослава Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...