18 may 2004, 8:55

Грешница

  Poesía
1.6K 0 1

Покрусена и унижена стоя сгушена в нощта,
поглъщам всяка фибра в тишината и търся отговор в мрака.
Престъпник ли съм, беэскруполен убиец или какво?
Беэпричинно эло промъква се в моята утроба
и яростно раэпръсква своята отрова.
Отговор искам отговор, эащо ли все не идва той.
Настъпва деня, а с него суетата,
а аэ чакам пак нощта,
чакам я эа да открия отговор в мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Бацова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като замисъл много ми хареса, най-после нещо по-различно, но според мен трябва да се доизпипа. Говориш и в женски и в мъжки род. Макар че липсват рима и ритъм (някои казват, че сега не са модерни), пак може да стане едно прекрасно стихотворение, дори и без тях.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....