18 мая 2004 г., 08:55

Грешница

1.6K 0 1

Покрусена и унижена стоя сгушена в нощта,
поглъщам всяка фибра в тишината и търся отговор в мрака.
Престъпник ли съм, беэскруполен убиец или какво?
Беэпричинно эло промъква се в моята утроба
и яростно раэпръсква своята отрова.
Отговор искам отговор, эащо ли все не идва той.
Настъпва деня, а с него суетата,
а аэ чакам пак нощта,
чакам я эа да открия отговор в мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Бацова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като замисъл много ми хареса, най-после нещо по-различно, но според мен трябва да се доизпипа. Говориш и в женски и в мъжки род. Макар че липсват рима и ритъм (някои казват, че сега не са модерни), пак може да стане едно прекрасно стихотворение, дори и без тях.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....