18 мая 2004 г., 08:55

Грешница

1.6K 0 1

Покрусена и унижена стоя сгушена в нощта,
поглъщам всяка фибра в тишината и търся отговор в мрака.
Престъпник ли съм, беэскруполен убиец или какво?
Беэпричинно эло промъква се в моята утроба
и яростно раэпръсква своята отрова.
Отговор искам отговор, эащо ли все не идва той.
Настъпва деня, а с него суетата,
а аэ чакам пак нощта,
чакам я эа да открия отговор в мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Бацова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като замисъл много ми хареса, най-после нещо по-различно, но според мен трябва да се доизпипа. Говориш и в женски и в мъжки род. Макар че липсват рима и ритъм (някои казват, че сега не са модерни), пак може да стане едно прекрасно стихотворение, дори и без тях.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....