10 ene 2009, 20:47

Грешница

821 0 1

Замислена, загледана във теб,

безгласно викаща, страдална,

наранявана и нараняваща и теб, и тях

събуждаща ревност, скандална.

 

И все пак безлична и ранима,

търсеща закрила и любов.

А ти дойде и ме прегърна,

и даде ми и ласки, и покров.

 

Много други срещах аз,

много други - фалшиви и зли.

Сърцата им бяха безплатни играчки,

а аз не исках да чувам как ги боли.

 

И ето те, единствен, тук и сам,

приел и мен, и всичките ми грехове,

откупил моята душа от Дявола

и прогонил всички страхове!

 

На Иван Р.

 09.01.2009 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Габриела, харесах го много, края му е много стоплящ!

    Идеми Дойдеми - след като единствената ти цел е да критикуваш /не прочетох нито едно твое положително мнение/, ще го напишеш още стотици пъти. Поезията е в повечето случаи споделени чувства и усещания. Ако на теб не ти понася това, явно просто не трябва да четеш поезия.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...