10 янв. 2009 г., 20:47

Грешница 

  Поэзия » Любовная
641 0 1

Замислена, загледана във теб,

безгласно викаща, страдална,

наранявана и нараняваща и теб, и тях

събуждаща ревност, скандална.

 

И все пак безлична и ранима,

търсеща закрила и любов.

А ти дойде и ме прегърна,

и даде ми и ласки, и покров.

 

Много други срещах аз,

много други - фалшиви и зли.

Сърцата им бяха безплатни играчки,

а аз не исках да чувам как ги боли.

 

И ето те, единствен, тук и сам,

приел и мен, и всичките ми грехове,

откупил моята душа от Дявола

и прогонил всички страхове!

 

На Иван Р.

 09.01.2009 г.

 

 

© Габриела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Габриела, харесах го много, края му е много стоплящ!

    Идеми Дойдеми - след като единствената ти цел е да критикуваш /не прочетох нито едно твое положително мнение/, ще го напишеш още стотици пъти. Поезията е в повечето случаи споделени чувства и усещания. Ако на теб не ти понася това, явно просто не трябва да четеш поезия.
Предложения
: ??:??