10 янв. 2009 г., 20:47

Грешница

815 0 1

Замислена, загледана във теб,

безгласно викаща, страдална,

наранявана и нараняваща и теб, и тях

събуждаща ревност, скандална.

 

И все пак безлична и ранима,

търсеща закрила и любов.

А ти дойде и ме прегърна,

и даде ми и ласки, и покров.

 

Много други срещах аз,

много други - фалшиви и зли.

Сърцата им бяха безплатни играчки,

а аз не исках да чувам как ги боли.

 

И ето те, единствен, тук и сам,

приел и мен, и всичките ми грехове,

откупил моята душа от Дявола

и прогонил всички страхове!

 

На Иван Р.

 09.01.2009 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Габриела, харесах го много, края му е много стоплящ!

    Идеми Дойдеми - след като единствената ти цел е да критикуваш /не прочетох нито едно твое положително мнение/, ще го напишеш още стотици пъти. Поезията е в повечето случаи споделени чувства и усещания. Ако на теб не ти понася това, явно просто не трябва да четеш поезия.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...