10.01.2009 г., 20:47 ч.
Грешница
Замислена, загледана във теб,
безгласно викаща, страдална,
наранявана и нараняваща и теб, и тях
събуждаща ревност, скандална.
И все пак безлична и ранима,
търсеща закрила и любов.
А ти дойде и ме прегърна,
и даде ми и ласки, и покров.
Много други срещах аз,
много други - фалшиви и зли.
Сърцата им бяха безплатни играчки,
а аз не исках да чувам как ги боли.
И ето те, единствен, тук и сам,
приел и мен, и всичките ми грехове,
откупил моята душа от Дявола
и прогонил всички страхове!
На Иван Р.
09.01.2009 г.
© Габриела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Идеми Дойдеми - след като единствената ти цел е да критикуваш /не прочетох нито едно твое положително мнение/, ще го напишеш още стотици пъти. Поезията е в повечето случаи споделени чувства и усещания. Ако на теб не ти понася това, явно просто не трябва да четеш поезия.