Грешница
Ветрецът на пориви леки
вършее из клони игриво.
Дърветата, чак до Алеко,
обагри ги есен красиво.
Окапваха листите тихо,
нашепвайки твоето име
и спомени в мене откриха
на лятото щедрото виме.
Когато те зърнах на плажа
да слизаш в горещите дюни,
замлъкнах и Бог ме наказа
с любов в онзи пясъчен юни.
С въже ли ме здраво захвана,
че в твоите стъпки все тичам?
Без сватба, покорно, пристанах,
без клетви под кръст да изричам.
Навлизам и аз в своята есен,
от плод и любов натежала
и пея за теб тази песен -
грешницата в мене не жаля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
