12 mar 2019, 8:31

Грешници

  Poesía » Civil
1.1K 2 3

Нелепо грешките на този свят

Прощава който както си поиска

Глава преведена и брат до брат

Удавят мъката със ледено уиски

******

Отпиват щедро с поглед замъглен 

Вонящата горчилка на живота

Прошката, обвита в целофан 

Седи и чака някой да я разпечати

******

Времето разнася своята сянка

Покрива сляпо подлост и лъжа

И никой вече никого не пита

Какво и как ли би простил

******

Но нейде там дълбоко във душата

Стои и гние черният куршум

Изстрелян злобно във плътта ти

убива бавно и без много шум

******

Какво че някой прошка е изпросил 

Получил я е даром и без срам

Опитва с нея кратер да запуши

Дренаж отчаян в зейналата рана

******

Усмихваш се живееш погнусен 

В лицемерно сляпо примирение

Дали простил си или опростен

Това за никой не е от значение

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...