watergabi (Габи Кожухарова)
39 39
8 jun 2008, 19:15

Гробарят 

  Poesía » Otra
820 0 3
ГРОБАРЯТ

С тежка стъпка той към мене идва,
гърбът превит под тежката лопата.
Луната нежна товара му не облекчава,
а вината сякаш по-тежка става.

Нима е сам поискал таз задача,
на мъртвите леглата да оправя?
И пак, напук,  не е на Бог служител,
а в душите тъжни ужас той вселява.

Понякога и на него му се иска
да падне сам във свойта пропаст.
Дъхът му слаб да спре да вярва,
и животът бързо да притисне.

Но ето - любовта му идва.
Макар и призрак, тя е идеална.
Страните бели са покрити с мъртъв пясък,
а очите слепи без следа от скръб и крясък.

Днес, последната му нощ,
лопатата разсича мрака.
Пръстта хвърчи към грубите му устни,
гробът бързо се затваря.

Когато злият дух при него слезе,
всички мъртви ще излязат.
Ще вдигнат поглед те, ала надолу към земята,
та да изпратят демона си в тъмнината...

© Габи Кожухарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??