watergabi (Габи Кожухарова)
39 39
8.06.2008 г., 19:15 ч.

Гробарят 

  Поезия » Друга
802 0 3
ГРОБАРЯТ

С тежка стъпка той към мене идва,
гърбът превит под тежката лопата.
Луната нежна товара му не облекчава,
а вината сякаш по-тежка става.

Нима е сам поискал таз задача,
на мъртвите леглата да оправя?
И пак, напук,  не е на Бог служител,
а в душите тъжни ужас той вселява.

Понякога и на него му се иска
да падне сам във свойта пропаст.
Дъхът му слаб да спре да вярва,
и животът бързо да притисне.

Но ето - любовта му идва.
Макар и призрак, тя е идеална.
Страните бели са покрити с мъртъв пясък,
а очите слепи без следа от скръб и крясък.

Днес, последната му нощ,
лопатата разсича мрака.
Пръстта хвърчи към грубите му устни,
гробът бързо се затваря.

Когато злият дух при него слезе,
всички мъртви ще излязат.
Ще вдигнат поглед те, ала надолу към земята,
та да изпратят демона си в тъмнината...

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??