8 июн. 2008 г., 19:15

Гробарят

1.1K 0 3
ГРОБАРЯТ

С тежка стъпка той към мене идва,
гърбът превит под тежката лопата.
Луната нежна товара му не облекчава,
а вината сякаш по-тежка става.

Нима е сам поискал таз задача,
на мъртвите леглата да оправя?
И пак, напук,  не е на Бог служител,
а в душите тъжни ужас той вселява.

Понякога и на него му се иска
да падне сам във свойта пропаст.
Дъхът му слаб да спре да вярва,
и животът бързо да притисне.

Но ето - любовта му идва.
Макар и призрак, тя е идеална.
Страните бели са покрити с мъртъв пясък,
а очите слепи без следа от скръб и крясък.

Днес, последната му нощ,
лопатата разсича мрака.
Пръстта хвърчи към грубите му устни,
гробът бързо се затваря.

Когато злият дух при него слезе,
всички мъртви ще излязат.
Ще вдигнат поглед те, ала надолу към земята,
та да изпратят демона си в тъмнината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Кожухарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...