5 nov 2024, 20:32

Гробища

487 0 0

 

Аз често нощем под звездите,

подминал къщния квартал,

съзирам гробищата тихи

с кипариси под полъх вял.

 

Параклисът, скамейки каменни

тъмнеят в самота, покой,

а само сенки безотрадни

пълзят във мрачния усой.

 

И бели са като луната,

спокойни -- като зимен ден

тез мрамори. Под тях телата

сковани са от дъх студен.

 

Тук всеки своя кът си знае

и няма разпри, ни борби.

Бездомно куче нейде лае --

мълчат съседите добри.

 

                   юли 1989 г.

                   гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...