ГРОБЪТ НА ЛЮБОВТА
Погребана е тя, там дълбоко
в градина пуста, покрита със листа
от късна есен, настъпила тъга.
На спокойно и тихо място,
Там паметник от мрамор се издига
и трева ниска покрива пръстта.
Душите обречени си правят среща
и плачат над гроба,
гроба на любовта.
За кратко минава тъмна сянка
цветя полага и се спира за малко
отронва сълза и пак отминава.
Костите човeшки и разни съдби,
почиват там.
Спомени по изминалите дни
и всичко записало се във вечността.
Издига се паметника над гроба самотен,
а по алеята пуста се чува тишина........
Това е гробът.
Гробът на любовта.
© Диана Todos los derechos reservados