Jan 17, 2007, 11:42 PM

Гробът на любовта

  Poetry
756 0 3

ГРОБЪТ НА ЛЮБОВТА

Погребана е тя, там дълбоко

в градина пуста, покрита със листа

от късна есен, настъпила тъга.

На спокойно и тихо място,

Там паметник от мрамор се издига

и трева ниска покрива пръстта.

 

Душите обречени си правят среща

и плачат над гроба,

гроба на любовта.

 

За кратко минава тъмна сянка

цветя полага и се спира за малко

отронва сълза и пак отминава.

 

Костите човeшки и разни съдби,

почиват там.

Спомени по изминалите дни

и всичко записало се във вечността.

 

Издига се паметника над гроба самотен,

а по алеята пуста се чува тишина........

Това е гробът.

Гробът на любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...