17 ago 2013, 17:07

Грозде от тръни 

  Poesía
1239 0 20



Не мога на каишка. И не искам!
Душата ми е истинска вълчица — 
не иска низки страсти да я стискат.
Тя може ветровете да надтича...

Да нямам мира, ни покой. Ни завет.
Барутни мисли все да ме превиват.
Все дяволи в плътта ми да се давят,
кръвта ми махмурлии да допиват.

Пета със трън да съм, без дъх пътека.
Без пита — квас и сол, без сянка – пек.
Въже без клуп, пирон ръждив в дирека.
Отровна ябълка... И грахче под дюшек.

Неслучена да съм — орисница прокле ме:
"И Хус, и Жана — в клади да се вричаш!"
 Разделно все да е!
                         Проклето време!
 Вълчиците не стават за обичане!

© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??