Грозникът

Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.

Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.

Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.

Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,

само парата може да помогне, да спечели хубава жена.

Макар да няма кола нова и красива, нима да няма и пара,

той не спира да мечтае - да мечтае за красивата жена.

Денем той очаква да я види, вечер прегръща образа ù блед,

а сънят му е нощ след нощ обзет от нея...

Каква ирония, каква съдба! Дали грозникът е грозен на вид,

или просто по пара?

Остана той замислен, вдигнал поглед към небето, слушащ вътрешния глас:

"Не! Това не мога да съм аз!"...

Но продължава - продължава да мечтае. Защо?

Така погуби си ума, разби сърцето, стана роб -

реши пари да прави и живот да прави.

Но обречен е - човек с идеали и мечти

не може човешкото да загърби, 

да падне в иго на пари!

"И нека смъртта ги раздели!"