Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена.
Макар да няма кола нова и красива, нима да няма и пара,
той не спира да мечтае - да мечтае за красивата жена.
Денем той очаква да я види, вечер прегръща образа ù блед,
а сънят му е нощ след нощ обзет от нея...
Каква ирония, каква съдба! Дали грозникът е грозен на вид,
или просто по пара?
Остана той замислен, вдигнал поглед към небето, слушащ вътрешния глас: ...