21.08.2010 г., 13:27

Грозникът

853 0 0

Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.

Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.

Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.

Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,

само парата може да помогне, да спечели хубава жена.

Макар да няма кола нова и красива, нима да няма и пара,

той не спира да мечтае - да мечтае за красивата жена.

Денем той очаква да я види, вечер прегръща образа ù блед,

а сънят му е нощ след нощ обзет от нея...

 

Каква ирония, каква съдба! Дали грозникът е грозен на вид,

или просто по пара?

Остана той замислен, вдигнал поглед към небето, слушащ вътрешния глас:

"Не! Това не мога да съм аз!"...

Но продължава - продължава да мечтае. Защо?

 

Така погуби си ума, разби сърцето, стана роб -

реши пари да прави и живот да прави.

Но обречен е - човек с идеали и мечти

не може човешкото да загърби, 

да падне в иго на пари!

 

"И нека смъртта ги раздели!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Космически автор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...