19 sept 2008, 7:09

Грозно е навън

  Poesía » Otra
1K 0 2
Мръсно е навън, мокро е навън.
Улиците кални, пълни ми пустеят.
Мрачно е навън, тъжно е навън.
Хората умислено, забързано живеят.

Клаксони пищят, бебета крещят,
не желая другите да чувам.
Мислите валят, изпарения смърдят,
зимните си обувки трябва да обувам.

В автобуса се редя, бабички ме бутат,
възмутени са, че на седалка седнало детето.
А когато мястото дадеш си,
за едно "благодаря" им се свиди на сърцето.

Лицемерен е Света, лъжлив е Света,
няма приятели, няма другари,
всичките гледат нож в гърба
да забият преди да са те опознали.

Морно е навън, заразно е навън,
но не ни е есента виновна,
хората калта в сърцето си държат
и душата става и тя отровна.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Давай го по-ведро на живота, не нащърбвай душата си на тези години, Хриси. Поздрав: Барона
  • ...хората калта в сърцето си държат
    и душата става и тя отровна.

    Тъжна реалност, много тъжна. Но погледни нагоре към небето, дърветата, и ще усетиш прекрасния дъх на есента! Светът все пак е много хубав! А и дъжда пречиства не само природата, но и душата ни!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...