Sep 19, 2008, 7:09 AM

Грозно е навън 

  Poetry » Other
733 0 2
Мръсно е навън, мокро е навън.
Улиците кални, пълни ми пустеят.
Мрачно е навън, тъжно е навън.
Хората умислено, забързано живеят.

Клаксони пищят, бебета крещят,
не желая другите да чувам.
Мислите валят, изпарения смърдят,
зимните си обувки трябва да обувам.

В автобуса се редя, бабички ме бутат,
възмутени са, че на седалка седнало детето.
А когато мястото дадеш си,
за едно "благодаря" им се свиди на сърцето.

Лицемерен е Света, лъжлив е Света,
няма приятели, няма другари,
всичките гледат нож в гърба
да забият преди да са те опознали.

Морно е навън, заразно е навън,
но не ни е есента виновна,
хората калта в сърцето си държат
и душата става и тя отровна.



© Хриси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Давай го по-ведро на живота, не нащърбвай душата си на тези години, Хриси. Поздрав: Барона
  • ...хората калта в сърцето си държат
    и душата става и тя отровна.

    Тъжна реалност, много тъжна. Но погледни нагоре към небето, дърветата, и ще усетиш прекрасния дъх на есента! Светът все пак е много хубав! А и дъжда пречиства не само природата, но и душата ни!
Random works
: ??:??