Мръсно е навън, мокро е навън. Улиците кални, пълни ми пустеят. Мрачно е навън, тъжно е навън. Хората умислено, забързано живеят.
Клаксони пищят, бебета крещят, не желая другите да чувам. Мислите валят, изпарения смърдят, зимните си обувки трябва да обувам.
В автобуса се редя, бабички ме бутат, възмутени са, че на седалка седнало детето. А когато мястото дадеш си, за едно "благодаря" им се свиди на сърцето.
Лицемерен е Света, лъжлив е Света, няма приятели, няма другари, всичките гледат нож в гърба да забият преди да са те опознали.
Морно е навън, заразно е навън, но не ни е есента виновна, хората калта в сърцето си държат и душата става и тя отровна.
...хората калта в сърцето си държат
и душата става и тя отровна.
Тъжна реалност, много тъжна. Но погледни нагоре към небето, дърветата, и ще усетиш прекрасния дъх на есента! Светът все пак е много хубав! А и дъжда пречиства не само природата, но и душата ни!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.