25 ago 2006, 0:21

Грях

  Poesía
1.3K 0 2
Къпеш се в светлина,която поражда срах.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак.
Чувам смях,
далечен,
познат.
Вик нечовечен скандиращ:
“Грях! Грях!”
Въртиш се безпомощтен.
Няма сън.
Нито за милост надежда.
Съвестта те гризе и до крайност довежда.
Бършеш потта си с немощна длан.
Лицето ти с кръв изцапано е.
Късно е.
Не мога различно да те погледна.
Живееш в страх от отмъщение,
От възмездие.
Смъртта те настига.
Кърваво,непреудолимо премеждие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...