Грях
1.3K
0
2
Къпеш се в светлина,която поражда срах.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак.
Чувам смях,
далечен,
познат.
Вик нечовечен скандиращ:
“Грях! Грях!”
Въртиш се безпомощтен.
Няма сън.
Нито за милост надежда.
Съвестта те гризе и до крайност довежда.
Бършеш потта си с немощна длан.
Лицето ти с кръв изцапано е.
Късно е.
Не мога различно да те погледна.
Живееш в страх от отмъщение,
От възмездие.
Смъртта те настига.
Кърваво,непреудолимо премеждие.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак.
Чувам смях,
далечен,
познат.
Вик нечовечен скандиращ:
“Грях! Грях!”
Въртиш се безпомощтен.
Няма сън.
Нито за милост надежда.
Съвестта те гризе и до крайност довежда.
Бършеш потта си с немощна длан.
Лицето ти с кръв изцапано е.
Късно е.
Не мога различно да те погледна.
Живееш в страх от отмъщение,
От възмездие.
Смъртта те настига.
Кърваво,непреудолимо премеждие.
© Димана All rights reserved.
