11 ene 2012, 16:04

Грях

  Poesía
769 0 1

Сега тръгни, това е грях, не спирай!

Дори на лудост ти прилича може би.

Ще мислиш - лесно е - ще ме оставиш.

Е... щом си сигурен, го направи.

 

Очите ми копнеещи те следват,

във тюркоазени вълни ще виждаш тях.

Косите - в огнен пламък ще откриваш,

мелодия ще ти напомня моят смях.

 

По кожата ти слънце ще играе,

ще мислиш ти за моите ръце,

за устните ми, толкова изгарящи...

Ще чуваш ритъма на моето сърце.

 

А ромон на поточе ще припява

любовните ми огнени слова.

Във аромат на цвете ще откриеш

уханието ми разтворено в нощта.

 

И забрави ме бързо... ако можеш,

а споменът за мен си забрани.

Дори от мислите си ти да ме изтриеш,

сърцето ти на мен принадлежи.

 

С. Кръстева



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...