Слизам по сребристи парапети, 

изваяни от лунна свтлина,

и слизам тайничко, където 

ме чакаш тъпреливо в дъжда. 

Сън ли си? Или се сбъдва 

една така очаквана мечта? 

Не, не искам да си тръгвам, 

моля, подари ми любовта! 

Погали ти белите ми рамене,

изгаряй ме с върхове на пръсти, 

всичко в нашите тела зове - 

люби ме, мили! Непрекъснато... 

Ще прокарам ноктите си по гърба, 

ще лекувам раните ти само с устни... 

Да те драскам ли? Или да спра? 

Кажи ми! Че е вече сутрин -  

слънцето прогонва този дъжд 

и аз вече трябва да вървя -  

ще се върна при своя мъж,

а ти - при твоята жена...