Грях
Слизам по сребристи парапети,
изваяни от лунна свтлина,
и слизам тайничко, където
ме чакаш тъпреливо в дъжда.
Сън ли си? Или се сбъдва
една така очаквана мечта?
Не, не искам да си тръгвам,
моля, подари ми любовта!
Погали ти белите ми рамене,
изгаряй ме с върхове на пръсти,
всичко в нашите тела зове -
люби ме, мили! Непрекъснато...
Ще прокарам ноктите си по гърба,
ще лекувам раните ти само с устни...
Да те драскам ли? Или да спра?
Кажи ми! Че е вече сутрин -
слънцето прогонва този дъжд
и аз вече трябва да вървя -
ще се върна при своя мъж,
а ти - при твоята жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Маринова Все права защищены
