Грях, стои пред теб, не го виждаш...
признаваш ли си, или отричаш?

Само чужда болка и твоя вина,
друг ще страда, ти ще си останеш стена,
защото ти си ЖЕНА!

Грях, безмилостен, погубващ, тих,
в него няма рима, няма стих.

Разкайваш се?... Късно е, не... недей, не се обръщай!
Ще видиш пепел и сълзи, ще видиш ад - опустошен рай.

- Става ми студено, замръзвам...
- Знам... съжалявам...

Грях, не е един, и не е сам,
не е директен, не е прям,
не се лекува,
лесно се купува.

И той, като теб, се ражда без да иска,
но има броня, а ти поемаш риска.
Един е животът... но не го имаш само ти,
спри се за малко, помисли...