Грях
Грях, стои пред теб, не го виждаш...
признаваш ли си, или отричаш?
Само чужда болка и твоя вина,
друг ще страда, ти ще си останеш стена,
защото ти си ЖЕНА!
Грях, безмилостен, погубващ, тих,
в него няма рима, няма стих.
Разкайваш се?... Късно е, не... недей, не се обръщай!
Ще видиш пепел и сълзи, ще видиш ад - опустошен рай.
- Става ми студено, замръзвам...
- Знам... съжалявам...
Грях, не е един, и не е сам,
не е директен, не е прям,
не се лекува,
лесно се купува.
И той, като теб, се ражда без да иска,
но има броня, а ти поемаш риска.
Един е животът... но не го имаш само ти,
спри се за малко, помисли...
© Владимир Костадинов All rights reserved.
