23 jul 2015, 23:35

Грях 

  Poesía » De amor
424 0 1

Ветрец силует носи

далечен лик на пролетта,

по павета крачета боси - 

целуват се под дъжда.


Валят думи от тъмни очи,

докосват, галят тишината,

длани горещи,

в прегръдка туптяща,

крачка грешна

към тръпка утешна

под ласките на луната.


Ветрец аромат носи

далечен дъх на липа, 

по павета крачета боси

танцуват две мечти в нощта.

© Диян Асенов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересен и приятен стих!
    П.П. Струва ми се, че и след второто „по павета крачета боси“ трябва да има тире.
Propuestas
: ??:??