23 jul 2015, 23:35

Грях

571 0 1

Ветрец силует носи

далечен лик на пролетта,

по павета крачета боси - 

целуват се под дъжда.


Валят думи от тъмни очи,

докосват, галят тишината,

длани горещи,

в прегръдка туптяща,

крачка грешна

към тръпка утешна

под ласките на луната.


Ветрец аромат носи

далечен дъх на липа, 

по павета крачета боси

танцуват две мечти в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Асенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен и приятен стих!
    П.П. Струва ми се, че и след второто „по павета крачета боси“ трябва да има тире.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...