23.07.2015 г., 23:35 ч.

Грях 

  Поезия » Любовна
428 0 1

Ветрец силует носи

далечен лик на пролетта,

по павета крачета боси - 

целуват се под дъжда.


Валят думи от тъмни очи,

докосват, галят тишината,

длани горещи,

в прегръдка туптяща,

крачка грешна

към тръпка утешна

под ласките на луната.


Ветрец аромат носи

далечен дъх на липа, 

по павета крачета боси

танцуват две мечти в нощта.

© Диян Асенов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересен и приятен стих!
    П.П. Струва ми се, че и след второто „по павета крачета боси“ трябва да има тире.
Предложения
: ??:??