Ветрец силует носи
далечен лик на пролетта,
по павета крачета боси -
целуват се под дъжда.
Валят думи от тъмни очи,
докосват, галят тишината,
длани горещи,
в прегръдка туптяща,
крачка грешна
към тръпка утешна
под ласките на луната.
Ветрец аромат носи
далечен дъх на липа,
по павета крачета боси
танцуват две мечти в нощта.
© Диян Асенов Всички права запазени
П.П. Струва ми се, че и след второто „по павета крачета боси“ трябва да има тире.