Ветрец силует носи
далечен лик на пролетта,
по павета крачета боси -
целуват се под дъжда.
Валят думи от тъмни очи,
докосват, галят тишината,
длани горещи,
в прегръдка туптяща,
крачка грешна
към тръпка утешна
под ласките на луната.
Ветрец аромат носи
далечен дъх на липа,
по павета крачета боси
танцуват две мечти в нощта.
© Диян Асенов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
