Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки
и дай на тялото си часове живот.
Вземи ме, вече дишам трудно,
гръдта ми пари, пари за любов.
Усети ли как плъзга се плътта ми
и стигна ли без ум до Андромеда?
По-близо съм, усещаш ли дъха ми,
притискай ме, докрай да те усетя. ...