20 jul 2007, 14:24

Губиш си разсъдъка 

  Poesía
938 0 7

   Разсъдъка не виждаш ли, че губиш, мила,
   само заради един красив лъжец,
   преди усмихната, добра, щастлива,
   а днес унила, няма в теб и капчица живец.                                                                                                            

   Мислиш за смъртта и се прекланяш
   не пред Бог, а демона, защо,
   рано е от този свят да си отиваш,
   а ти избързваш, пак питам те, приятелко, защо?                                                                                    

   Не ти ли стига мойта обич
   да видиш с другите очи света,
   оня - пъстрия, с мечти изпълнен,
   за да кажеш "мога" и "ще продължа".

   А не да се предаваш пред тъгата,
   на затвор сама да се осъждаш без вина
   и да станеш празна, защото някъде душата
   завинаги проклела си да тъне в самота.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека да не избира самотата твоята приятелка. Трябва да се гледа само напред. Човек затвори ли се в себе си, обръща гръб на всичко красиво, което го очаква, а и на най- близките си хора. Няма смисъл. Поздрав за стиха, Иве, и прегръдка!
  • Човек става свободен в момента, в който сам пожелае!
  • Оптимизмът отвръща на удара, а?
  • Браво,Иве!
    Поздрав и прегръдка,мила!
  • поздрав!
  • Ти си добра приятелка, Ивче!
    Всеки има нужда от приятел като теб!
    Браво!
  • трънливият венец на скръбта е спомен за щастливи дни - бъди подкрепа за приятелката си Иве! Тя има нужда от твойта обич,просто болката и е голяма и се изисква време...за да отшуми.Поздрав!
Propuestas
: ??:??