Губиш си разсъдъка
Разсъдъка не виждаш ли, че губиш, мила,
само заради един красив лъжец,
преди усмихната, добра, щастлива,
а днес унила, няма в теб и капчица живец.
Мислиш за смъртта и се прекланяш
не пред Бог, а демона, защо,
рано е от този свят да си отиваш,
а ти избързваш, пак питам те, приятелко, защо?
Не ти ли стига мойта обич
да видиш с другите очи света,
оня - пъстрия, с мечти изпълнен,
за да кажеш "мога" и "ще продължа".
А не да се предаваш пред тъгата,
на затвор сама да се осъждаш без вина
и да станеш празна, защото някъде душата
завинаги проклела си да тъне в самота.
© Ивето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нека да не избира самотата твоята приятелка. Трябва да се гледа само напред. Човек затвори ли се в себе си, обръща гръб на всичко красиво, което го очаква, а и на най- близките си хора. Няма смисъл. Поздрав за стиха, Иве, и прегръдка!
-
Човек става свободен в момента, в който сам пожелае!
-
Оптимизмът отвръща на удара, а?
-
Браво,Иве!
Поздрав и прегръдка,мила! -
поздрав!
-
Ти си добра приятелка, Ивче!
Всеки има нужда от приятел като теб!
Браво! -
трънливият венец на скръбта е спомен за щастливи дни - бъди подкрепа за приятелката си Иве! Тя има нужда от твойта обич,просто болката и е голяма и се изисква време...за да отшуми.Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
