Губиш си разсъдъка
Разсъдъка не виждаш ли, че губиш, мила,
само заради един красив лъжец,
преди усмихната, добра, щастлива,
а днес унила, няма в теб и капчица живец.
Мислиш за смъртта и се прекланяш
не пред Бог, а демона, защо,
рано е от този свят да си отиваш,
а ти избързваш, пак питам те, приятелко, защо?
Не ти ли стига мойта обич
да видиш с другите очи света,
оня - пъстрия, с мечти изпълнен,
за да кажеш "мога" и "ще продължа".
А не да се предаваш пред тъгата,
на затвор сама да се осъждаш без вина
и да станеш празна, защото някъде душата
завинаги проклела си да тъне в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
