15 oct 2017, 17:53

Guilty

1.1K 1 1

Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение..
цветни гами
картини... муза ..чувство
разпръскваха изкуство...
...
Сега с метли... в шахти и канали 
в торби от използвани вече боклучари
събираха злобата на всички оцелели...
на хора и помяри...
на гайдари и комари...
всички мразят 
с крак и с лопата...
ощенени от съдбата 
горките... виновни ли са за листата...
че да събират им телата...

сезон след сезон... ахват във възторг
в детски искрен стон...
чувство на топъл свят и дом...
зелените деца... мъртви бъдещи стъпкани тела...
пак се радват, че чувстват от любовта...
дано пороя да измие виновните тела...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росита Шапова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смъртта не интересува се от красота.
    И даже от вина.
    Но има Възкресение, "отново зелени деца,
    пак се радват, че чувстват любовта. "

    Много интересен поглед имаш!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....