15.10.2017 г., 17:53

Guilty

1.1K 1 1

Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение..
цветни гами
картини... муза ..чувство
разпръскваха изкуство...
...
Сега с метли... в шахти и канали 
в торби от използвани вече боклучари
събираха злобата на всички оцелели...
на хора и помяри...
на гайдари и комари...
всички мразят 
с крак и с лопата...
ощенени от съдбата 
горките... виновни ли са за листата...
че да събират им телата...

сезон след сезон... ахват във възторг
в детски искрен стон...
чувство на топъл свят и дом...
зелените деца... мъртви бъдещи стъпкани тела...
пак се радват, че чувстват от любовта...
дано пороя да измие виновните тела...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росита Шапова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смъртта не интересува се от красота.
    И даже от вина.
    Но има Възкресение, "отново зелени деца,
    пак се радват, че чувстват любовта. "

    Много интересен поглед имаш!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...