Гузен

28 may 2009, 21:12

Poesía

608 0 2

Гузен ти пред мен стоиш

и с неуверен поглед гледаш,

изглежда мислиш си за нея и тъжиш,

ала не искаш с мене да споделяш.

Вървиш замислен, а дали броиш

срещите, които ни разделят.

Знам, че много ме цениш,

но за друга ти копнееш.

Прегръщаш ме, усмихваш се

и пак потегляш...

запалил ти искрица в мен.

Тръгвайки назад поглеждаш,

както правиш го от първия ни ден...

Държиш ръката ми тъй нежно

и с пръсти галиш мойта длан...

макар и да не искам да те пусна,

ти изчезваш пак при нея там...

2006год.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krasencetooo (Красимира)

2009-06-14T23:17:59+03:00

Страхотно е !!!
desito_t (Десислава Танева)

2009-05-28T23:47:29+03:00

Много тъжно и дяволски болезнено!