Гузен
Гузен ти пред мен стоиш
и с неуверен поглед гледаш,
изглежда мислиш си за нея и тъжиш,
ала не искаш с мене да споделяш.
Вървиш замислен, а дали броиш
срещите, които ни разделят.
Знам, че много ме цениш,
но за друга ти копнееш.
Прегръщаш ме, усмихваш се
и пак потегляш...
запалил ти искрица в мен.
Тръгвайки назад поглеждаш,
както правиш го от първия ни ден...
Държиш ръката ми тъй нежно
и с пръсти галиш мойта длан...
макар и да не искам да те пусна,
ти изчезваш пак при нея там...
2006год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
