23 may 2020, 7:37

Гъбка поспалана

1.8K 1 1

                                             В края на една полянка,

                                             скрита до пънче на сянка,

                                             спеше в къщурка - кълбо бяло

                                             гъбка под топлото си одеяло.

            

                                             Облаче над малката полянка

                                             спря се и хвърли сянка,

                                             от менчета изсипа наведнъж

                                             едри капки топъл дъжд.

                            

                                             До пънчето капките долетяха,

                                             спящата гъбка заляха,

                                             под одеялото, както спи,

                                             гъбката капките изпи.

               

                                             Започна да расте поспалана,

                                             тясна къщурката й стана,

                                             широко отвори й вратата,

                                             показа чадърче над земята.

          

                                             Колко се зарадва тя

                                             щом сестрите си видя

                                             по цялата полянка засмени,

                                             разтворили чадърчета червени.

             

                                             С глъч от близката горица

                                             дотичаха с кошнички дечица,

                                             щом червените гъбки видяха,

                                             бързо в кошничките ги набраха.

                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...