Гъбка поспалана

                                             В края на една полянка,

                                             скрита до пънче на сянка,

                                             спеше в къщурка - кълбо бяло

                                             гъбка под топлото си одеяло.

                                             Облаче над малката полянка

                                             спря се и хвърли сянка,

                                             от менчета изсипа наведнъж

                                             едри капки топъл дъжд.

                                             До пънчето капките долетяха,

                                             спящата гъбка заляха,

                                             под одеялото, както спи,

                                             гъбката капките изпи.

                                             Започна да расте поспалана,

                                             тясна къщурката й стана,

                                             широко отвори й вратата,

                                             показа чадърче над земята.

                                             Колко се зарадва тя

                                             щом сестрите си видя

                                             по цялата полянка засмени,

                                             разтворили чадърчета червени.

                                             С глъч от близката горица

                                             дотичаха с кошнички дечица,

                                             щом червените гъбки видяха,

                                             бързо в кошничките ги набраха.