8 oct 2010, 10:15

Гъркиньо 

  Poesía
643 0 2

Гъркиньо, ти ме гледаш горда
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб,
от който сам се хвърлих...
Не ще направя грешка втора,
обичам да съм първи!
И нека вятърът да духа
попътен и уверен.
Гранитната скала се пука
дори от поглед, вперен
натам, където е безкрая
и тишината пада...
Гъркиньо, аз познавам Рая,
но ти живееш в Ада!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вальо,напълно те разбитрам защо си определил ада и рая така.Ако попиташ гъркинята,тя би казала същото в разговор с теб.Поздрави!
  • Финал в твой стил!
    Тези твои гръцки неща са много лирични и оригинални.
Propuestas
: ??:??