Гъркиньо
Гъркиньо, ти ме гледаш горда
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб,
от който сам се хвърлих...
Не ще направя грешка втора,
обичам да съм първи!
И нека вятърът да духа
попътен и уверен.
Гранитната скала се пука
дори от поглед, вперен
натам, където е безкрая
и тишината пада...
Гъркиньо, аз познавам Рая,
но ти живееш в Ада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
