21 dic 2008, 15:17

"Хахахха"

  Poesía
716 0 2
"хахахха"

смех пълзи по мене на талази
четох стихове до късно ази
вервайте ми 800 дена
са достатъчни да се оправи таз поема
аз поет съм със доспехи
Росинант си имам ала не стои в обор
жъна винаги успехи
седнал върху мощния мотор
мене всички ме четат тъдява
предизвиквам често във жените спор
всяка иска да ме притежава
да съм в нейния отбор
имам меч кален във огън
срещу мене със перо
не заставай че те гази валяк
куршум ми требе ала от сребро
дрехите ми са от черна кожа
тъпан щях да правя но уви
когато на прасето теглих ножа
внезапно друга мисъл деня ми озари
защо така добре се получава
когато вместо смисъл има плява
защо да си тормозиме душата
айде във кючека на съдбата
кавото модно е и аз ще бъда моден
каквото било е и аз ще бъда вече
защо добър да бъда - виж ме злобен
сърца разбивам близки и далечни
айде в хорото на площада
ще ви науча бързо аз на ръченица
не ме поглеждай за пощада
а бързо вдигай си ръчица
сега под звуците на таз поема
да спретнем ний верига жива
да бързаме че нема време
белобрадият след  3 дена че пристига
с подаръци торбата заредил
за всеки нещо от сърце
на шопинг във Лапландия е бил
тежи чувалът лек като перце
Ха сили немаш ли бе Дедо
Коледа ли беше или Мраз
уви не верва никой в тебе
отдавна минал 1-ви клас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, усетил си ти една тъничка нишка по която се движат повечето...
    Знаеш ли пък може и да стане чудо по Коледа!
  • "Гениално"!!! Ще го коментирам с цитат от по-горе...." вместо смисъл има плява"!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...