Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18150
10 mar 2021, 9:25  

Hай- красивия рефрен 

  Poesía » Filosófica
443 7 14

Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.

 

А бодлите й са много
и не спират да бодат.
Питам се и как, за бога,
всеки трън да цъфне в цвят?

 

Заклинанията лунни,
стегнати – берат душа.
Кой жабок ли да целуна,
като винаги греша?

 

И реката, обещана,
златото в калта зари,
мърлява съм, парцалана,

и безлика съм дори,

 

но душата ми е книга
и горите – лист, по лист.
Пламъчето плахо стига –
да възкръсне порив чист.

 

И когато догоряла,
в мен остане пепелта,
ще политне птица бяла –
с думите ми любовта.

 

И щурецът ще изсвири,
най- красивия рефрен.
Стих, от болка не умира!
Той от болка е роден.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??