Patrizzia (Надежда Ангелова)
2078 18237
10.03.2021 г., 9:25 ч.  

Hай- красивия рефрен 

  Поезия » Философска
448 7 14

Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.

 

А бодлите й са много
и не спират да бодат.
Питам се и как, за бога,
всеки трън да цъфне в цвят?

 

Заклинанията лунни,
стегнати – берат душа.
Кой жабок ли да целуна,
като винаги греша?

 

И реката, обещана,
златото в калта зари,
мърлява съм, парцалана,

и безлика съм дори,

 

но душата ми е книга
и горите – лист, по лист.
Пламъчето плахо стига –
да възкръсне порив чист.

 

И когато догоряла,
в мен остане пепелта,
ще политне птица бяла –
с думите ми любовта.

 

И щурецът ще изсвири,
най- красивия рефрен.
Стих, от болка не умира!
Той от болка е роден.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??