21 feb 2010, 20:00

Хайде да започнем от средата

947 0 19

Хайде да започнем от средата,

малко остаряхме за начало,

не върви да слушаме тревата,

как расте под синьо одеяло.

 

Страх ме е да скачам с парашути,

помниш ли, последният се скъса,

после дълго с  теб се лутахме

във гората на очаквани просъници.

 

Няма хвърчила да пускаме,

вятърът ги духна от ръцете ни,

ще те чакам там, където тръгнахме,

във различни дни да търсим щастие.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
  • хм, това хич не е лоша идея... не ми беше хрумвало...
    аз все почвам в края, и къде ще му излезе началото...хич не е ясно...
    а то можело и в средата.. трябва да си намеря молив за почесване
    като Лукчо
    хм
  • "ще те чакам там,където тръгнахме"
    .......................................................
    Пожелавам щастливо сбъдване!
    Няма нищо по-хубаво от това,
    да догониш щастието...
    Вълшебен, оптимистичен стих, с красиво
    послание, сътворен от талантлива поетеса!
    ПОЗДРАВИ!!!!!!
    БЪДИ!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много е хубаво и мъдро, Ив!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...