21.02.2010 г., 20:00

Хайде да започнем от средата

945 0 19

Хайде да започнем от средата,

малко остаряхме за начало,

не върви да слушаме тревата,

как расте под синьо одеяло.

 

Страх ме е да скачам с парашути,

помниш ли, последният се скъса,

после дълго с  теб се лутахме

във гората на очаквани просъници.

 

Няма хвърчила да пускаме,

вятърът ги духна от ръцете ни,

ще те чакам там, където тръгнахме,

във различни дни да търсим щастие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • хм, това хич не е лоша идея... не ми беше хрумвало...
    аз все почвам в края, и къде ще му излезе началото...хич не е ясно...
    а то можело и в средата.. трябва да си намеря молив за почесване
    като Лукчо
    хм
  • "ще те чакам там,където тръгнахме"
    .......................................................
    Пожелавам щастливо сбъдване!
    Няма нищо по-хубаво от това,
    да догониш щастието...
    Вълшебен, оптимистичен стих, с красиво
    послание, сътворен от талантлива поетеса!
    ПОЗДРАВИ!!!!!!
    БЪДИ!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много е хубаво и мъдро, Ив!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...