Хайде да започнем от средата,
малко остаряхме за начало,
не върви да слушаме тревата,
как расте под синьо одеяло.
Страх ме е да скачам с парашути,
помниш ли, последният се скъса,
после дълго с теб се лутахме
във гората на очаквани просъници.
Няма хвърчила да пускаме,
вятърът ги духна от ръцете ни,
ще те чакам там, където тръгнахме,
във различни дни да търсим щастие.
© Ивон All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
