хайде, любов...

В лилавото утро на дните ми
капки майска роса ме събужда,
твойте очи в мене впити са,
а ръцете ми в твоите сплетени.
Страст, следи върху кожата парят,
във душата китари кънтят,
чувам ритъма див на сърцето
и полита отново смехът.
Хайде, любов, да запеем,
да поседнем на пясъка мокър,
като хлапета след дъжд да лудеем
и да кажем без думи това,
за което отдавна копнеем.
И очите във миг се засичат,
огън, малки искрици летят
и ветрецът усетил, притихна
твоя порив, целувка и страст.
Чайки порят небето без жал,
на крилете им аз се понасям,
в миг един - свобода,
аз при тебе се връщам обратно.
Нашата мъдра есен с поклон
път направи на китната пролет
и във жаркото лято сега
ний летиме ръка за ръка.
И през всички сезони, преминали
във лилавото утро на дните ми,
твоята длан ме събужда
с раждането на всяко утро.

посветено на Р. Тодоров
Благодаря ти!