19 abr 2008, 17:07

Хайку

1.1K 0 19



Кукувичката
преброява росата.
Колко богат ден!


Лазурни води
бягат към хоризонта.
Тъгува брегът.


Търся утеха
в изгнилите дънери.
Спри, кукувице!


Знойното слънце
се прегърна с морето.
Пак сама луна.


Ще ти изпратя
по лунната пътека
светулка и мост.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очарована съм.Описваш невероятни картини преплетени с тонове чувства и емоции.Страхотно е!!!Поздрави
  • Първото и четвъртото биват. А иначе, нямам високо мнение за "този вид поезия" на този вид езици.
    Поздрав!
  • Третото най ми допадна, но всички са чудесни. Поздрави!
  • Ще ти изпратя
    по лунната пътека
    светулка и мост.
    * * *
    Това си харесах най-много!
    Но всички са хубави. Поздрави, Ена!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...