19 abr 2008, 17:07

Хайку

1K 0 19



Кукувичката
преброява росата.
Колко богат ден!


Лазурни води
бягат към хоризонта.
Тъгува брегът.


Търся утеха
в изгнилите дънери.
Спри, кукувице!


Знойното слънце
се прегърна с морето.
Пак сама луна.


Ще ти изпратя
по лунната пътека
светулка и мост.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очарована съм.Описваш невероятни картини преплетени с тонове чувства и емоции.Страхотно е!!!Поздрави
  • Първото и четвъртото биват. А иначе, нямам високо мнение за "този вид поезия" на този вид езици.
    Поздрав!
  • Третото най ми допадна, но всички са чудесни. Поздрави!
  • Ще ти изпратя
    по лунната пътека
    светулка и мост.
    * * *
    Това си харесах най-много!
    Но всички са хубави. Поздрави, Ена!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...