19 abr 2008, 17:07

Хайку

1K 0 19



Кукувичката
преброява росата.
Колко богат ден!


Лазурни води
бягат към хоризонта.
Тъгува брегът.


Търся утеха
в изгнилите дънери.
Спри, кукувице!


Знойното слънце
се прегърна с морето.
Пак сама луна.


Ще ти изпратя
по лунната пътека
светулка и мост.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очарована съм.Описваш невероятни картини преплетени с тонове чувства и емоции.Страхотно е!!!Поздрави
  • Първото и четвъртото биват. А иначе, нямам високо мнение за "този вид поезия" на този вид езици.
    Поздрав!
  • Третото най ми допадна, но всички са чудесни. Поздрави!
  • Ще ти изпратя
    по лунната пътека
    светулка и мост.
    * * *
    Това си харесах най-много!
    Но всички са хубави. Поздрави, Ена!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...