19.04.2008 г., 17:07

Хайку

1K 0 19



Кукувичката
преброява росата.
Колко богат ден!


Лазурни води
бягат към хоризонта.
Тъгува брегът.


Търся утеха
в изгнилите дънери.
Спри, кукувице!


Знойното слънце
се прегърна с морето.
Пак сама луна.


Ще ти изпратя
по лунната пътека
светулка и мост.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Очарована съм.Описваш невероятни картини преплетени с тонове чувства и емоции.Страхотно е!!!Поздрави
  • Първото и четвъртото биват. А иначе, нямам високо мнение за "този вид поезия" на този вид езици.
    Поздрав!
  • Третото най ми допадна, но всички са чудесни. Поздрави!
  • Ще ти изпратя
    по лунната пътека
    светулка и мост.
    * * *
    Това си харесах най-много!
    Но всички са хубави. Поздрави, Ена!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...